АМЕРИКАНСКИЯ СТАФОРДШИР И ПИТБУЛА – ЕДНА И СЪЩА ИЛИ РАЗЛИЧНИ ПОРОДИ ?


И днес, след толкова години, дилемата дали американският стафордшир и питбулът са една и съща, или две различни породи все още е ненапълно разрешена, много актуална и все по-открита за диалог. 

          Честно казано, и най-големите познавачи и специалисти, занимаващи се с тези кучета, нямат еднозначен отговор на въпроса. Четейки различна литература, лично аз с годините съм склонен да се присъединя към мнението на една група автори. Броят на тезите, касаещи приликите и разликите между стафордшира и питбула, е голям, но аз се придържам към вижданията на онази група автори, за които смятам, че имат най-достоверна позиция. Разбира се, не мога да бъда 100 процента сигурен, че именно това мнение на точно тази група е най-вярното. Искам да предупредя читателите да не се позовават изцяло на моето мнение, тъй като становището на някои други автори по този проблем е коренно различно.
В бр. 2/1983 г. на списание „Kampfhund“ прочетох два различни отговора на въпроса дали става дума за една или за две различни породи. Г-н Wahl е на мнение, че става въпрос за две разновидности на една и съща порода, докато г-н Janssen от Холандия – дългогодишен развъдчик на питбултериери, защитава питбула и категорично го разграничава от стафордшира. Научна проверка дава яснота на недоразуменията, като резултатът се публикува в следващия брой на същото списание. Професор-доктор Schleger от Виенския университет, известен съдия на този тип кучета и дългогодишен селекционер на бултериери, се заема със случая и установява, че и двете породи произлизат една от друга. Де факто става дума за една и съща порода. Научното мнение обаче не съвпада с народното разбиране. Авторът на последвала статия – г-н Sewerin – също дългогодишен развъдчик на бултериери, казва: „Г-н Janssen иска да каже, че стафордширът и питбулът дълго време не са били смесвани кръвно – образно казано, и че са селекционирани по отделно, но преди да започне разделното развъждане, селекцията е била единствено за нуждите за борба на питбула.“

През февруари 1983 г. в списанието на ADBA (American Dog Breeder Assotiation) излиза статия от главния редактор на „Pit Bull Gazette“ г-н Ralph Greenwud, в която той пише: „Старите кучета от нашата порода в Америка до 1936 г. са наричани Американски питбултериери. Същата година АКС (American Kennel Club) регистрира тези кучета в своя племенен регистър под името „стафордшир териер“.“ Много от регистрираните като питбули в ADBA кучета впоследствие са записани в АКС като стафордшири и регистрирани под това име. Случвало се е, едно и също куче да бъде регистрирано едновременно в няколко организации, занимаващи се с развъждане на расови кучета, например АКС, ADBA и UKC (United Kennel Club).

През 1936 г. АКС приема стандарт за породата стафордширски териер, но истинското разделение става на практика доста по-късно – около 1972 г. Коментарът на г-н Sewerin по този въпрос е: „Би било полезно за нашите големи питбул-фанатици да прочетат и разберат мненията на учените хора. Кръстосване между питбул и стафордшир не трябва да се реализира.“
От написаното дотук следва, че стафордширът е вариант на питбула, развъждан с много по-хуманни цели и регистриран от АКС като куче, предназначено за изложби, докато ADBA регистрира тези кучета, които са предназначени за борби. Днес разграничението е съвсем строго и ясно: кучета, регистрирани и произведени в АКС, могат да се състезават на изложби по цял свят, докато кучета, регистрирани от други киноложки организации в САЩ – не могат. При покупка на куче от САЩ трябва да сте особено внимателни, тъй като Международната федерация по кинология – FCI, признава единствено родословия, издадени от АКС.
Накрая ще се върна за малко в миналото, за да спомена някои известни питбули, изиграли важна роля при създаването на стафордшира такъв, какъвто го познаваме днес. Това са: Kolby, Tudor, Valas, Laytner, Pilot, Rafert, Hemel и т. н. Известна е и линията на Old Famili red nous – линия, при която носните гъби на кучетата са кафеникаво-червени, а не черни. Днес стандартът на стафордшира не допуска такава пигментация на носа, докато при питбула този цвят е разрешен.

Много се спори за разликата м/у АСТ и АПБТ/пит-бул/

Предците на двете породи са били доста дребни на ръст, и фермерите са забелязали че те не са достатъчно ефективни при охрана на фермата от чакали, вълци хора и т.н. Затова те започнали да селектират по едри животни/има съмнение че има кръв от боините кучета от канарските острови/, които да охраняват фермите.
За да стане по ясно AKC-Amstaff, UKC-Amer.pit-bul terier, и ADBA-Amer.pit-bul terier.
Kuчетата от AKC и UKC доста си приличат както на външен вид така и по характер /те имат почти еднакви стандарти/.
Кучетата от ADBA се различават доста от другите два клуба. Това са така наречените GAME кучета, те са доста по-дребни на ръст с много суха мускулатура и структура.
Кучетата родени в AKC-Amstaff, могат да се регистрират в UKC /тоест при пит-булите/ и да участват както в изложбите така и за разплод. Те могат да бъдат шампиони в AKC и шампиони в UKC /има много примери/ Обратното куче родено в UKC не може да се пререгистрира в AKC, тоест амстаффа може да стане пит-бул, но обратното не може.
Основното предимство на амстафа е че дълги години се работи да се усъвършенстват работните качества на породата. Още от 1937 започват да се провеждат състезания с АСТ по общо послушание и аджилити. Днес АСТ покрива успешно ипо, шуцхунд, мондиоринг и т н.

Advertisements

One thought on “АМЕРИКАНСКИЯ СТАФОРДШИР И ПИТБУЛА – ЕДНА И СЪЩА ИЛИ РАЗЛИЧНИ ПОРОДИ ?

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s